3.2.14

отиват си

в края на октомври си отиде баба Тана - лежеше съвсем спокойна и тиха и все си мислех, че всички ужасно грешат, защото тя помръдва с ръка и очите й потрепват. с една зелена дочена престилка, тя си я беше избрала. Баба Тана още на девет я цанили за слугинче - на пазара, после сама си е намирала къщи и господари, до София чак стигнала и там преживяла бомбардировките. На дванайсет вече ходела пеша почти по целия път от София до Поибрене, за да занесе пари в семейството. Оплете ми жилетка, когато бях без зъби и един много шарен и много хубав пуловер - отдавна, преди години.
През лятото й занесох букет риган от една друга родопска баба и тя му се зарадва, а аз бях щастлива, че нещо все съм направила за нея, защото не се грижеше никой много за баба Тана - тя все...
И точно тогава пораснах. Отидох без предупреждение с едно поколение нагоре. А един свят си отиде - там, където се плетат чорапи, готвят се бабини манджи, илачи с живовлек се правят в буркани, един спокоен и обичащ свят, в който Поибрене го има... В една къща насред Балкана, баба ми имала книги и още от съвсем малка чела на майка ми приказки.
Бог да прости и вуйчо ми, който си отиде днес, три месеца след нея.