8.8.14

Това лято

в Керкира топлината беше като кадифе и закумът в нея. Пет метра закум.
На спирката извън града си купих бяла шапка - капела, а циганката се усмихна широко с моите зъби, гледах я, гледах, поглед не можех да откъсна както казват, а тя ми намигна.

3.8.14

оставих света
да се движи сам.
движението е машинално
без обичайните вълнения
без изненади
без нищо или с нищо
както предпочитате.
потъването не е внезапно
този път
е страшно
че става бавно и водата се просмуква
навсякъде
в мен
и подозирам
че скоро няма даже да потъвам.

П.П. Това е една глезотия. Сърцето и другите ми органи функционират нормално.