lynn's nest

навярно

2012-01-26T17:19:00.003+02:00

all I need

е някаква топлина

от шал камина чай

снега

сенаг

ганес

негас

гасне снега

денят

2011-07-12T23:43:00.002+03:00

избухва
с очакван безмълвен
гръм
в стотици градове

в очакване на нови зъби

2011-01-31T09:09:00.000+02:00

някои нощи не спя
по нощница с черно палто
пуша пуша
на стълбите

сутрин потеглям вървя по релсите
в посока София
после хващам влака за Пловдив

или

влизам рано
в "Шах, игри, табла"
кюмбето пуши ще се разпали
котка ме гледа от мекия стар
тапициран стол

заставам до нея
прави ми място
влиза жена изрусена
и с дълго и черно палто от кожа
висока
тя пуши
аз пуша
автобусът пристига
и тичаме

и все отивам някъде
все отивам някъде

а баба ми на дивана плете жилетка от вълна

защото

2010-11-04T05:10:00.000+02:00

следобедът е лабиринт

и тайни стаи има

в които да подремнеш

накратко:

2010-06-30T21:18:00.004+03:00

твърде много нощи
чаршафите ми бяха твърди
и не можех да се свия на кълбо.

сега ще тропам с новите обувки по ръба на юни
с тревичка в косата
и песен в уста

:)))))

a regular morning

2010-04-21T07:58:00.002+03:00

Обух двата розови чорапа, този с райетата има дупка на палеца и черното палто сложих, раницата на рамо – напред в свежата утрин с дъжд, задрямал в локвите (аз не изхвърлям лесно чорапите си – дупката не прави един чорап непотребен, тя го прави даже доста потребен, защото постоянно ти напомня с лекото неудобство на босия палец, че имаш палец; освен това (без да искаш) проверяваш в какво състояние е лакът на ноктите). И ето хей – изкачваме баира, аз и Коци към училището и изясняваме въпроса за облаците – това синьото нещо на небето ли са те, или бялото, или сивото, защото небето тази сутрин ни залива с цветове, стратосфери, кислород и всякакви химични елементи със средновековно звучене, а охлюви нехайно пълзят, локвата се помещава в следа от гумите на камион, калта е мокра.

Преди това синът ми каза: „Аз съм луд, мам. Знаеш, че лудите си имат свои начини.”, с което обоснова вземането на осем ролки тоалетна хартия на четиридневното зелено училище.

Държа да отбележа, че тази сутрин въздухът е свеж и хладен, напорист и влиза дълбоко в дробовете.

една вечер

2010-04-06T19:42:00.003+03:00

се вмъкнах в спалнята,
която никой не използва
с мехурчетата въздух под тапетите
и напуканото стъкло на прозореца

легнах и гледах гледах
всички неща
не бяха мои

но ме гледаха топло
заспах без
да сънувам

сутринта не я помня

на върха на хълма

2010-03-20T17:51:00.001+02:00

вятър в бутилката свири
март

Сега се сетих, че

2010-03-18T16:21:00.003+02:00

преди години се метнах на колелото и изпих две-три халби бира в Рочестър, Кент. После шлях се из тихите улици, колелото бог знае що правеше през туй време, един млад англичанин откъсна за мен малко цвете, някакъв замък обхождах... Пътят обратно бе неясен, улицата - стръмна, но аз напредвах смело и само два пъти изгубих посоката. Сред ягодовите поля на Англия. Ех...

Война,

2010-03-16T19:38:00.004+02:00

през погледа на осемгодишния ми син.

понеже

2010-02-27T12:44:00.003+02:00

дъждът тихо пониква
в земята
аз в кафяв балтон
отпивам кафеена течност
сред голите клони
димът е невидим

а един филм
и една аудиокнига
в лаптопа спят

да кажем,
че три часа пристъпват на пръсти
денят спи
нехаен

римейк на секунда

2010-02-07T19:10:00.001+02:00

всички движения произтичат
от свития на топка
стомах
протягам ръце
пръсти
назад
нещата са груби
и просто неща

тази секунда
няма нищо общо
с часовника

само дето е остра и тънка

детски напеви

2010-01-31T18:31:00.003+02:00

Вечер, която ухае на стопен сняг и тъмнина, която гали погледа. Цигара паля на терасата и слушам как момиченца припяват:

" Когато бяхме какички -
червило и ...
...
Когато бяхме бабички -
плетки ....."

... и в квартал "Еленово" се върти всевечната женска съдба, и не й пука за феминизъм и 21 век, и миналото време, изпято от 10-годишни жени се върти като захапала опашката си змия.

в ранна утрин, сред мъглата мисля...

2010-01-14T08:23:00.008+02:00

...че искам пак да чета. да науча още един език (турски). не съм чела книги от 10 години и забравих какво означава.
Затова моля, някоя книга веднага да дойде при мен, да разгърне страници и да ме грабне...

Преди години четях постоянно, почти страстно :).
Четях, докато се хранех и ми отнемаше около час и половина да обядвам.
Отивах в библиотеката и обикалях дълго между лавиците, търсех и намирах...

След това започнах работа (нещо, което с ужас очаквах от години, ненормално ми се струва да прекарвам 80% от живота си в работа; а се занимавам точно с това, с което искам).

И ето ме сега - гледам виртуални ферми, чета само статии и книги от областта на туризма и проверявам тестове.

И другите книги не ми липсват, а имам нужда да ми липсват.

P.S. Утринта почти винаги е ранна :)

дори не знам какво заглавие

2010-01-09T12:09:00.002+02:00

Вчера се наложи дядо ми, който е на 87 години (да е жив и здрав!) да отиде на лекар. Знаейки, че се чака в студени коридори сред кашлящи хора поне по два часа, за да бъдеш приет от джипито си, се опитах да действам смислено и разумно - обадих се да запазя час. Лекарката изумено ме попита - "Какъв час, аз не работя с часове!". След внимателно направеното ми предположение, че така биха се предотвратили до известна степен опашките пред кабинетите, а и все пак става въпрос за възрастен човек, тя изчурулика - "Няма проблем, няма проблем, идвайте,ще ви взема." "Взе ни" след два часа, естествено!

Садисти ли са личните лекари? Може би обичат пред кабинета им да се тълпят нещастни хора...

2010, първи януари

2010-01-01T11:43:00.003+02:00

Събудих се в шест без десет, луната беше кръгла и бяла в прозореца и си представих приветстваната с гръм и животински крясъци нова година да пълзи срещу мен като плужек, голям бял плужек, натъпкан с очаквания.
Пуснах си стар американски филм със субтитри и заспах.

стената

2009-12-08T17:03:00.006+02:00

Ето тази стена в Истанбул пред мен застана, привечер, към 4 часа, докато търсех път към Мраморно море.
Море, чиято вода се плискаше ей така в краката ми или по-точно малко под тях:

Но да се върнем към стената. Ето я. Стената на Истанбул.

Всички епохи са тук, представени от камъни, тухли, стъпала, фаянсови плочки, предизборни плакати. В Истанбул времето, отминалото време съвсем естествено се усмихва, надзърта, или напротив, сгушва се да спи. Трябва само да забравиш за Света София, за Топкапъ Сарай също и да скиташ, да пиеш чай в магазините за килими, да говориш с хората... Да откриваш.

P.S. Синята джамия трябва да се види. Типичен пример как едно прекрасно място може да бъде омаскарено от тълите туристи.

какво търсят

2009-10-25T20:02:00.003+02:00

и може би намират в блога ми - вдъхновена от late, проверявам:

„научни дефиниции на
софийски улици софийски улици
sivo i zeleno
преподавам английски

зелено + жълто =
доктор фостър тръгнал за глостър“

дъждът се сви

2009-10-03T10:29:00.001+03:00

като коте в косите ми
и заспа.

Софийски улици, градинки

2009-09-11T22:10:00.004+03:00

Вчера, скитайки из улиците на София, разбрах:
там има най-различни групи хора :)
И всяка има свой стандарт. Софийски бабички, чукнали си среща на пейка в градинка, пияници на съседните две пейки с кашон, в който не успях да видя какво има. Тийнейджъри на Попа, майка, която си събу обувките и предизвика неодобрението на десетгодишния си син... В Благоевград, както и във всеки не така голям град властва всеобщ стандарт - на поведение, граници и допустимости, език. Затова се шляя аз насам-натам из софийските улици и гледам и слушам!

тази песен

2009-09-06T11:14:00.001+03:00

ми харесва.

Зелено-сиво, сиво-зелено, жълто

2009-08-28T17:25:00.005+03:00

Очите на дъжда
непроницаеми
се впиват
в калдъръма.

Погледът по мен се стича.
Не продумвай.
Ще разсееш цветовете.

Макар че:

Калдъръмът е асфалт.
Дъждът -
измислица през август.

август, Мелник

2009-08-17T18:58:00.004+03:00

Вървим нагоре, аз и Коци, през гората, по корени и камъни. Крепостта на Деспот Слав ни чака на някой връх на някой хълм и гръмотевици гърмят, а слънце грее, между дърветата се скитат вълци, може би и Баби Меци!

Нагоре, нагоре и само нагоре, все повече небе се вижда (и вълците са повече, и първи капки дъжд), накрая - ето това:

Пред нас - пропаст, пътеката се разделя на две, значи - следващия път ще търсим крепост пак!

На връщане:

... и малка кафява жаба в шахта.

да дадеш

2009-08-08T21:38:00.003+03:00

В една такава лятна вечер, на чаша бира и сладка раздумка със стара дружка, се приближава едно дете циганче и, вместо да проси, ти подава кутия с целувки и казва, "Почерпи се." И ти взимаш целувката, и тя е снежнобяла и сладка, а то те гледа гордо - "Аз ги купих", и си тръгва, страхотен си, благодаря, но после се оглеждаш и: никой друг не си е взел целувка, нито един от всички тези хора, небрежно, доволно или замислено пиещи бира или водка, или нещо друго. А детето е на пет, може и на шест и е с къдрава мръсна коса.
Много от нас биха му дали левче (аз рядко, признавам си), колко биха приели да ги почерпи с целувка?

τι θα γίνω μην φοβάσαι

2009-08-02T08:49:00.004+03:00

κι αν χιονίζει και αν βρέχει τ' αγριολούλουδο αντέχει

my heart is a black sky

Гръцката азбука е най-красивата от тези, които мога да прочета :)

напоследък

2009-08-01T23:09:00.003+03:00

живея с една голяма черна хлебарка, красива и гладка, смела, не твърде чевръста, но не и мудна. разхожда се из хола.

напоследък съм и жертва на домашно насилие. от страна на бившия ми съпруг. оказа се, че е домашно насилие, въпреки че от три години не живеем под един покрив.

лощо нещо е домашното насилие. човек, който ти е бил близък, те удря и това е много по-унизително и плашещо, отколкото, ако е непознат. тогава в главата ти е само заплахата, само конкретното действие и можеш да отговориш адекватно. не и когато идва от страна на (преди) близък човек.

полицията, да знаете, не спасява. докато дойдат, той си е отишъл, четири дни след това още не са го намерили, не защото се крие (всъщност жертвата се крие от него), обаждат му се по телефона, а той им отговаря, че могат да го намерят в Оукланд, Нова Зеландия.

а е лято, хората пият бира, оплакват се от жегите и т.н.

агресия

2009-07-30T15:25:00.002+03:00

правим къщи
къщи врати
затваряме разбиваме
врати глави

в някакъв съвсем произволен ден

инфузиядифузия

2009-07-24T14:30:00.004+03:00

г
о о
!
щ р
е

тази нощ

2009-07-14T21:58:00.001+03:00

звезди ще избуят като бодили

шест дребни неща, които ме радват

2009-07-10T08:37:00.007+03:00

Поканена от Диди, ще се опитам да огранича грамадата от неща, които ме радват, до 6.

Когато се събудя вкъщи, сама съм и не се сещам за нищо наложително за вършене. Да се размотавам.
На терасата, да гледам как зреят сливите, с Дидка да обсъждаме нещата и да пием бира или кафе. Ние сме мъдри.
В София, да скачам в първото превозно средство от обществения транспорт, което ми се мерне пред очите и да запрашвам в неизвестна посока, за ужас на всички, които ме чакат.Защото, когато се губиш със замах, трябва да споделиш преживяването!
Да гледам седемгодишния ми син как спи.
Локва, листа, хората по улиците, свят!
Да се прибирам късно в топъл автобус, да си мисля колко ми е уютно и как шофьорът кара автобуса.

Май няма много хора, които да поканя :) late, Тодор, Мария и всички, на които им се пише по темата, заповядайте!

думи

2009-07-08T22:09:00.009+03:00

аз не обичам
кратки стихотворения
и не обичам
дълги стихотворения

падам си
по думи

които
като шайка улични бандити
ме преследват

подпийнала компания
или пък стари баби на площада

да ме разказват
да им говоря

да съчиняваме

обичам също думи
които за себе си говорят

тихо

така

2009-07-07T13:45:00.001+03:00

танцувам аз
в следобеда:

в червено, като ромон

в един

2009-07-07T13:06:00.003+03:00

такъв свободен летен
ден
в небето няма
синьо
защото слънцето е там

почакай

burn it blue
tonight
the bed will stay
but you will
fly away

in flames

"Y él es flama que se lleva
Y es un pájaro a volar
Y es un pájaro a volar
En la noche que se encendió
(...)
Luces del cielo"

Констатация

2009-07-06T19:04:00.002+03:00

това не ми прилича още на моя блог

един миг, в който

2009-06-30T21:43:00.001+03:00

вятър се свива в корема
миглите цепят погледа
мрак напира през устните
ако можеш
кажи

…

поеми въздух
дъбоко
събуди вятъра
очите цепят миглите
пак

в отговор на late

2009-06-18T13:23:00.010+03:00

не те послушах
изпуших
сватбената си рокля
днес

воалът
сив се рее
във форми най-различни
тишина
вещае

тежката дума
все още
пада
.
.
.
пада
и тлее

хубава фигурка се получи :) като малка китайка с разперени ръце

Балканите

2009-06-17T14:04:00.005+03:00

Ако нещо може да обедини Балканите, това е музиката. Съберете заедно черногорци, сърби, българи, хървати и оркестър - само след 10 минути трудно ще различите кой от каква националност е. Само не трябва да се допускат паузи, в които да се спори песента българска ли е, македонска ли е, каква е... Ето една, която е народна песен в поне пет държави :)

И също: открих една много хубава и много тъжна песен от Босна.

Mariza

2009-06-16T08:32:00.003+03:00

Mariza

защо ли

2009-06-14T23:28:00.003+03:00

в тиха нощ и късен час
си мисля
за черен бръмбар който
с краката нагоре
гърба надолу
виси
от паяжина

Моето пътуване 2

2009-06-14T22:31:00.006+03:00

Изкушаващо е да кажеш: "Пътуването е мозайка". От впечатления, емоции. Споменът за пътуването, имам предвид. Мозайката, обаче, си стои наредена и вековна, ако материалът и изработката са добри. Не и моите спомени в насипно състояние. Да ги изтърся:

Автобусът Битола-Охрид. Заспивам, Гери ме сръчква, пак заспивам, вали, студено е, не мога да затворя прозорчето, "Машка рака требва!", после успявам и "Юнак е била, юнак"! С ударение на първата сричка. Горда съм и се усмихвам. А седалката до мен и Гери с нея се местят наляво-надясно на всеки завой.

В Македония съм. Очаквам да чуя езика на баба ми от Виногради, баба Линка. Не се разбираме със сервитьора. Не разбирам добре хората и те не ме разбират. Не се и опитвам да говоря македонски, да бъда разбрана. Още не знам какво предизвика този културен шок - едно от най-големите ми удоволствия е да говоря или да опитвам да се разбера на чужд език. Предполагам не възприемам македонския като чужд :)

Една сутрин видях себе си да върви по брега на езерото в червено-черна рокля до глезените и забрадка. Не се снимах, стори ми се кощунствено. Очакваше ме пътуване с кораб! До манастир.

И после корабът се носи, аз пия бира и изгарям от слънцето, а не знам, че изгарям, а корабът се носи и песни се пеят и наколни жилища някакви в далечината, дето ги сънувам от години, но силно слънце, корабът пътува без мен някак...

Накрая си купих много перли от охридски миди, истински перли, и някой ден ще ги окича всичките!

някъде към обед

2009-06-12T10:08:00.002+03:00

бурен вятър прах
и слънце

погледът ми отлетя

...

2009-06-10T15:10:00.005+03:00

тя

юни 10th, 2009 10:21

няма и боса

боса и няма

тя е око на глухарче

око на глухарче е тя

вятърът пита

пита вятърът

коя е тя

тя е коя

Posted in поезия by late(moon)

RSS 2.0

Lynn

юни 10th, 2009 11:58

тя е тази
която с времето
на стражари и апаши
играе

late

юни 10th, 2009 12:01

тя е тази
която
без
време и мисъл

пониква от ухото
на нищото

Lynn

юни 10th, 2009 12:10

тя е музика
която
в свят без звуци
живее

тя пее

Lynn

юни 10th, 2009 12:10

Lynn

юни 10th, 2009 12:16

ще я уплаша с вниманието си!

late

юни 10th, 2009 12:20

тя е нямо гърло
в което
риби пирани

строят замъци

тя никога не знае
как и защо

пее и пуши
в тишина от звуци

Lynn

юни 10th, 2009 12:40

тя целува Слънцето по носа
а с Луната говори за вещици

има белег от падане на крака
но обича да тича по камъни

late

юни 10th, 2009 12:43

тя винаги ухае
на дъжд

гръмотевиците нежно
галят ходилата й

Lynn

юни 10th, 2009 12:49

стъпва по пясък
следи не оставя

скорпиони за нея
дълго, дълго

разказват

late

юни 10th, 2009 12:51

тя потъва
в тъмни очи

устните й са
стълба за удавници

Lynn

юни 10th, 2009 13:24

тя изплува
от нечии устни

тя е думи насън
и усмивка наяве

late

юни 10th, 2009 13:36

тя е трън
в окото на времето

кожата й е хлъзгава
мека и топла

Lynn

юни 10th, 2009 13:51

никой не я познава
никой не я познава

тя е скритият кадър

във филма на Метро Голдуин Майер

Моето пътуване

2009-06-10T11:25:00.015+03:00

Пристигнахме на автогарата в Битола в 3:30 през нощта. Премръзнали бяхме, уморени и не дотам щастливи - автобусът за Охрид беше след 3 часа. Макар и да си давахме бодър вид!

Единствената ни компания - около 70-годишен британец, по адрес на когото шофьорът изумено възкликна - "Тоя па хем е от Грета, хем от Британия!". Но не особено активна компания бе, тъй като легна на една пейка, снима се и заспа.

Тоалетната - любов от пръв поглед:

Топло посрещане с поувехнала роза! Това, което не снимах - една от онези стари дървени закачалки в ъгъла, със сламена шапка и вестник на нея...

А отвън - уредба, от която се лее хубава музика, в контраст на занемараната сграда.

to be continued...

daydream/mariposa

2009-05-24T17:10:00.004+03:00

let me step
out of the balcony
walk gently on the green
of this young plum tree
it's May
I know I'll have to
come back
some time
it's May

сутрин в автобуса

2009-05-21T20:17:00.003+03:00

Пътувам аз, часът е осем, да речем, и градският автобус е с поносима консистенция. Срещу мен - момиче на чиято тениска пише GaGa 2001, мъж към 60-те с надпис American Iron и други все подобни. Осъзнавайки, че и собствената ми тениска е с надпис (без да знам какъв, неясен), се питам: на рекламни табели ли ми приличат или на стоки с подвеждаща опаковка?

п.п. Не умея да поставям заглавия.

Мелник

2009-05-21T17:13:00.002+03:00

Туристите искали Мелник да бъде самобитен. Не се сещам за английската дума за самобитен. Дали не е нещо между уникален и автентичен (authique :)))))? Моят Мелник е с двата кръчмо-ресторанта и хотела на Балкантурист, жегата, лятото, германците с раници, колелата и кебапчетата с питка хляб. Избата в Кордопуловата къща. Каква ли е тяхната туристическа самобитност...

?!? - сагата продължава

2009-05-13T14:28:00.004+03:00

месец по-късно...

"Здравеите miss терзийска

аз отново ви пиша по въпроса със изпита аз вчера ходих до университета но неможах да ви открия

извинявам се за закаснението че ви пиша толкова късно бях зает през послединя месец и имах изпити и нямах жреме да се подготвя. Бих искал да ви попитам само на кои страници се намират думите които трябва да науча за изпита или ако нямате възмойност мога да доида до кабинета ви, само ако може да ми кажете по кое време мога да ви открия

благодаря ви предварително за отделеното време

аз отново ви пиша"

Вече дори не намира за нужно да спомене името си - "аз отново ви пиша" е най-вълнуващият начин за самоидентификация, на който съм попадала досега в дългия си и нелек живот!

п.п. Аз не съм филолог, нито филолок - агаполог съм!

the back side of life

2009-05-06T11:44:00.003+03:00

Не познавам човек, който така често да изпада в абсурдни ситуации като моя милост. Противно на всякакъв здрав разум те ме привличат неудържимо, макар и да са много стресиращи. Обичам и да се губя. И се губя с лекота :).
Абсурдната ситуация е като тайна врата, която се отваря само за теб и виждаш, знаеш, че отвъд улицата има и друг свят...

?!?

2009-04-14T11:20:00.004+03:00

Не мога да се въздържа! Вчера получих следния имейл:

"Здравеите, miss Терзиска

Аз сам ..... (име)........... студент от Стопанския факултет, който има да взима изпит при вас от миналата година тъй като миналата година заминах на бригада за Англия и не можах да се явя на изпит.Бихте ли могли да ми кажете кога мога да се явя на изпит при вас, днес ходих да си купя учебника ви "English for Tourism Business English",обаче не зная на какво да се готвя, ако е вазможно да ми кажете на какво да се подготвя.Аз не сам много добър по англиски,поради тази причина се записах във американския университет за интензивно изочаване на англиски вав момента уча там, и мойе ли да ми помогне това за изпита сега на 11 май имам финален тест.Във момента имам междинни тестове които съм ги взел със почти 100% т.е от 100 кам 95%ако мойе да ми помогнат нешто за изпита че вав момента не сам на много добро ниво затова сам почнал от нулата за да го разбера езика и поради тази причина се занимавам сас интензивоно обучаване на англиски език.

Благодаря ви предварително за отделеното време

Със Уважение:............ "

И това ми се сервира от съдбата само ден след като разбрах за съществуването на хора-филолоци! Ами не е честно!

п.п. Естествено изтрих името на автора на писмото.

п.п 2 Въпросът с филолоците продължава да ме вълнува, не съм го забравила, но ... има време.

порив

2009-04-07T22:50:00.002+03:00

Не може нищо да ме спре!
Потеглям!

безумия в превода

2009-04-06T16:31:00.005+03:00

В България не се превежда туристическа литература. Защо, е сам по себе си интересен въпрос, но също са интересни и последствията от тази липса. Най-яркото: тотално объркване в понятията. Наскоро срещнах "задкулисна автентичност" и "експериментален турист", които в оригинал са съответно staged authenticity и experiential tourist. Това е не просто лош превод, това е недопустим превод, в който идеята се предава тотално погрешно! И двата примера са от монографии на доценти.

п.п. Трябва да призная, все пак, че experiential не е лесно за превод - и аз доста си блъскам главата. Обяснението на английски е: свързан или произтичащ от опита. Само че опит не като експеримент, а като преживяване. Изкушавам се да ползвам чуждицата експериенциален, но ми звучи грозно :). И тъй като и във философията има школа със същото название (experientialism), много бих се радвала, ако някой помогне.

п.п. 2 Ето как хората нямат ядове с превода:

"Засилва се значението на интерактивния подход в комуникацията и на формите на experiential marketing, чрез който даден потребител преживява нещо позитивно с марката, която му предлагаме."

Поне е обяснено за що иде реч.

тактика за оцеляване: ресторантьорите

2009-03-30T08:33:00.005+03:00

Колкото и да е чудно, кризата се усеща и в България. Изглежда и в ресторантьорския бизнес са забелязали, защото вземат мерки! Те, обаче, не се изразяват в оптимизиране на съотношението цена:качество, което открай време е небалансирано, понеже понятието качество на обслужването има доста неясни параметри в България. Нововъведението е друго - ако не консумираш храна, просто те молят да напуснеш. Случи ми се два пъти в последните две седмици в две различни заведения, като първия път ми обясниха, че 3 часът е обедно време. Подборът на клиенти съществува не от вчера, при нас пак е в някаква изопачена форма (собственикът очевидно има право да гони тези, които не отговарят на "концепцията" му). И гротеската се изразява в това, че естествено, всичко е comme-il-faut, което ме навежда на мисълта, че българският потребител е мазохист.
Само за сравнение - когато в британски пъб си поръчах кафе в 3 следобед, не ме изгониха, защото не пия бира, а ми направиха безплатно кафе - казаха, че е необичайно някой да пие кафе в заведението им.
Разни хора, разни обичаи.

за "радикалния ислямизъм" у нас

2009-03-18T17:03:00.002+02:00

Много грамотна и премерена статия на Иво Инджев по темата. И много крясъци при Longanlon.

защо отидох в King's Lynn

2009-03-16T18:35:00.009+02:00

Прекарах лятото и есента на 1997 година превивайки гръб над ягодовите поля в Англия. Някои от пътуванията ми в тази вълшебна страна разкриват интересни аспекти на туристическата мотивация и по-специално pull-факторите.

1. King's Lynn. Не съм сигурна, че някой друг е посетил това малко градче единствено заради името му. Хубаво е да си в град със същото име като твоето. А и това King's отпред!

2. Gloucester. Решителна роля в избора ми изигра стихчето от филма "Вчера" :

Доктор Фостър тръгнал за Глостър,
В поройния дъжд запътил се сам.
Но паднал в локва и цял се измокрил,
така и не стигнал дотам.

Самият Глостър (както и Кингс Лин) нищо особено не ми предложи, но пък пътуването беше невероятно - заваля дъжд, като по поръчка. Изместване на центъра на туристическото преживяване към пътуването, а не престоя. Лин тръгнала за Глостър!

3. Land's End. Просто не устоях на изкушението да видя края на Земята! Който се оказа британският рай на сърфистите. Но пък и отправна точка за мини пътешествия до свещени камъни от Бронзовата епоха (Men-an-Tol, например).

Какво ли не прави името!

п.п. Самоанализът не е най-добрият научен метод, но е толкова забавно!

P.S. I am an allocentric serendipitous FIT (free independent traveller). If most tourists were like me, tour operators would go bankrupt!

Децата

2009-03-14T08:47:00.004+02:00

Идва време, когато децата не само задават най-добрите въпроси, но дават и най-добрите отговори на собствените си въпроси. Синът ми ме попита, "Какво да прави човек, ако е сам самичък сред пустинята?" и после добави: "Ще заплаче и ще пие сълзите си." Поезия в непоетична форма.

Не мога да се въздържа да представя и няколко негови рисунки на морска тематика:

негатив(но)

2009-03-08T10:23:00.001+02:00

хайде (като в негатив)
черните звезди да изпопадат от небето
то пък да засвети

медената питка

2009-03-07T18:21:00.001+02:00

замесих сутринта деня си

оставих го да втаса

по заник ще го опека

(и през нощта ще се търкулне
медената питка на съня ми)

Какво разбирате под "специалист"

2009-02-27T08:12:00.000+02:00

В закона за научните степени и научните звания е упоменато, че:

" Чл. 3. (1) Научни звания са:

а) асистент; научен сътрудник;

б) доцент; старши научен сътрудник II степен;

в) професор; старши научен сътрудник I степен.

(2) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание “преподавател”."

Ако студентите, на които преподавам английски, завършват образованието си със задължителен държавен изпит по английски език (и по-точно: английски за туристическата индустрия, т.е. специализиран английски), те специалисти ли са или неспециалисти? Защото никъде в закона не открих определение за това, що е специалист. И ако претендирам пред ръководството на университета за званието "асистент", а не "преподавател" (което ми е дадено по нечие хрумване) явно ще трябва да навлезем в един абсурден спор относно значението на думата "специалист". Нещо, което законът би трябвало да урежда.

За зимата и лятото, за вятъра

2009-02-15T11:43:00.001+02:00

Когато вятърът нахлува
под прозореца,
чиято рамка не е PVC
(горкият бук, къде ли раснал)
си мисля:

за червения пуловер, който лятото ми връща

и за:

Моята хубавица -
печка с жарава.
Хвърлям й цепеница
и я забравям.
(Н. Ризов)

За научните доклади и други научни работи

2009-02-15T08:58:00.001+02:00

Преди няколко дни разглеждах сборник от доклади от международна конференция в Турция. След като изчетох десетки страници с дефиниции на културен туризъм и се дивях на библиографии, по-дълги от самите доклади, накрая - о, чудо - попаднах на една статия, дълга само страница и половина, в които бяха цитирани само четири източника. В рамките на този скромен обем, авторите поставяха проблема, съобщаваха за използваните методи, представяха и дискутираха резултатите. Четири параграфа бяха побрали почти цялата информация, която ми беше нужна. Сигурна съм, че повечето "учени" у нас ще изпаднат в искрен ужас от подобен минимализъм. Защото, кой знае защо, на почит е обемът, не съдържанието.

Квазери и Т.С. Елиът

2009-02-13T19:36:00.002+02:00

Според един чудесен филм на National Geographic вселената бавно угасва. Така и не мога да асимилирам идеята за безкрайност. Но квазерите - най-могъщите черни дупки - са ми близки.

This is the way the world ends

Not with a bang but a whimper.

Макар че друго е имал предвид Елиът в The Hollow Men.

P.S. Страшно е когато и работната ти среда понякога предизвиква асоциация с The Waste Land.

Квартална естетика

2009-02-09T14:10:00.001+02:00

Вчера дадох фотоапарата на сина си и го изпратих на лов за чудеса. Ето какво ми донесе след 5 минути:

Третата ми е любима - прилича на препечени кафеени зърна. Първата навява носталгични спомени за село (тор), втората е самотна. Последната е нежно разсеяна.

Живея в Благоевград. Около блока ми пасат крави, препускат коне и от време на време се щурат избягали прасета.

Пролет иде!

2009-02-05T11:16:00.001+02:00

От дни усещам приближаващата пролет, напук на всичките ми грижи. Много се радвам, когато усещам сезоните, това е един от знаците, че сетивата ми не са закърнели. И понеже не ми повярваха за пролетта, направих тази снимка преди малко, за да имам осезаемо доказателство.
И се сещам за едно стихотворение на Кенет Уайт, казва се Април:

едно момиче в сини джинси

с бяла кърпа
е сред вятъра

хей, малката,хей!

Може и да не цитирам точно :)

It's as easy as that! Have a burger and you'll get enlightened...

2009-01-24T17:41:00.000+02:00

Ето едно буквално проявление на така наречената макдоналдизация на културата:

Толкова е лесно - хапваш един дзен хамбургер и пътуването към Изтока започва...
P.S. Извинявам се за ужасната снимка. Ръката ми трепереше от вълнение пред това колосално творение :)

пред екрана

2009-01-19T15:16:00.004+02:00

очите ми изтичат
думи, ледени висулки, имена
изтича ден и месец, и година

текат потоци информация
а знанието някъде
събира сили

за какво?

Лед!

2009-01-14T11:59:00.000+02:00

Дойде моментът да споделя един от най-големите си страхове: ще умра от счупване на врата, след падане на лед! Тази напрапчива идея не ме бе посещавала от доста време, докато тази сутрин не се озовах сред едно безбрежно пространство лед, вцепенена. Оцелях! По-късно, в топлата и безопасна стая, направих бърз разбор и на другите си мании - еврейка съм, мога да летя - и открих връзка с паническия ми страх от лед. Първо, като еврейка, аз не съм създадена за такъв суров климат. Второ, явно съм придобила способността да летя, за да мога успешно да преодолявам въпросните животозастрашаващи пространства лед. Проблемът с летенето, обаче, се състои в следното: знам, че мога да летя, но не го правя. В някой друг екстремен момент сигурно ще разреша и това. Дотогава - успех на пързалката, на мен и на всички вас! :)

Малък, но вече знае... (или: воля за власт)

2009-01-03T11:53:00.000+02:00

Тази година натоварих седемгодишния си син със задачата да измисли късметчета за новогодишната баница. Много добра (според мен) идея, защото така мога да разбера какво е важно за него, какво би си пожелал и какво смята, че е важно за останалите. Към всяко пожелание решихме да добавим и илюстрация. И ето ни на масата, той с молив в ръка, мисли... Погледна ме и попита: "Как се рисува власт?". Да, първата му идея за късметче беше власт! Децата наистина често изненадват, и все пак... Измъкнах се с класическия символ на властта - царска корона, но се замислих: какъв е съвременният символ на власт? Някакви предложения?

Ваканция

2009-01-02T10:45:00.001+02:00

Преди битката

След нея

Още една Нова Година

2008-12-31T11:40:00.000+02:00

Мразя Нова Година. Не виждам нищо вълнуващо в това, че от утре е 2009-а, мразя шумните празенства, обилната храна и още по-обилно пиене, най-много мразя пиратките и тълпите екзалтирани хора. Няма измъкване от този кошмар...
И не обичам да си лягам късно.

"Автентичност" в Банско

2008-12-18T01:49:00.000+02:00

Туризмът често се определя като търсене на автентичното. И, както виждам, в Банско са решили да засилят елемента на автентичност в туристическото си предлагане, като пуснат едни юнаци в ямурлуци да шетат по улиците, приканвайки минувачите да влязат в механа "Кривата круша", да речем. За мен така или иначе е спорно, дали "викачите" въобще допринасят за привличане на клиенти (досадно е!), но викачи в ямурлуци - тук имаме и "културен" елемент, с един куршум два заека, дето се казва. Само дето на никой не му хрумва, че за местните хора този начин на представяне на културата им може да е обиден (ако не го възприемат така, още по-зле!), да не говорим, че кичът е пълен...

P.S. Фестивалите и карнавалите са една прекрасна възможност за демонстрация на народните носии. И съответно извличане на облаги от това.
P.S. 2 Друг непоносим кич е манията да се окачват престилки и други такива "автентични" неща по стените в механите (все едно някой би си украсил стената в къщи с престилка ?!?) Но там поне не са намесени хора.

Tarr Steps

2008-12-15T13:50:00.001+02:00

Този мост, който дяволът е направил преди три хиляди години, за да спечели облог, изглежда успешно устоява на наводненията в дъждовна Англия. И е радост за окото и душата на естета...

Cerne Abbas Giant

2008-12-11T10:19:00.001+02:00

Гигантът от Кърней Абас е внушителна фигура (55 на 51 метра) издълбана във варовика, който лежи под тази тучна английска ливада. Макар че първите сведения за съществуването й датират от 17 в., смята се че фигурата е наследство от времето на келтите, или на римляните, които владеели Британия от 43 B.C. до около 450 A.D.
Най-популярната хипотеза твърди, че фигурата изобразява келтски бог на плодовитостта (очевидно :)) и повечето оцелели и до днес ритуали са свързани именно с това вярване: жени, които не могат да заченат, прекарват нощта в очертанията му, а още по-забавното - вярва се, че ако двойка прави любов там, резултатът непременно ще се появи след 9 месеца...
Когато видях снимката за първи път, усещането беше като при внезапен летен дъжд! Повечето останки от келтската култура (каменни кръгове, гробни могили) са мрачни. Загадъчни, мистични, но мрачни. А тази фигура развеселява. Импозантен е с размерите си, с топора (бях забравила тази дума), но не и с изражението на лицето си (прилича на Джинджи от Шрек). Прилича на детска рисунка, очертанията, обаче са точни.

P.S. Това, че за за символ на фертилност е избран мъж ми се стори необичайно.

10.12

2008-12-10T14:43:00.001+02:00

декември, шест часа
погледна ли навън
във тъмното
пак виждам само себе си
прозорецът е огледало

2008-12-09T19:46:00.000+02:00