агресия

правим къщи
къщи врати
затваряме разбиваме
врати глави

в някакъв съвсем произволен ден

инфузиядифузия

г
о о
!
щ р
е

тази нощ

звезди ще избуят като бодили

шест дребни неща, които ме радват

Поканена от Диди, ще се опитам да огранича грамадата от неща, които ме радват, до 6.

1. Когато се събудя вкъщи, сама съм и не се сещам за нищо наложително за вършене. Да се размотавам.
   
2. На терасата, да гледам как зреят сливите, с Дидка да обсъждаме нещата и да пием бира или кафе. Ние сме мъдри.
   
3. В София, да скачам в първото превозно средство от обществения транспорт, което ми се мерне пред очите и да запрашвам в неизвестна посока, за ужас на всички, които ме чакат.Защото, когато се губиш със замах, трябва да споделиш преживяването!
   
4. Да гледам седемгодишния ми син как спи.
5. Локва, листа, хората по улиците, свят!
6. Да се прибирам късно в топъл автобус, да си мисля колко ми е уютно и как шофьорът кара автобуса.

Май няма много хора, които да поканя :) late, Тодор, Мария и всички, на които им се пише по темата, заповядайте!

думи

аз не обичам
кратки стихотворения
и не обичам
дълги стихотворения

падам си
по думи

които
като шайка улични бандити
ме преследват

подпийнала компания
или пък стари баби на площада

да ме разказват
да им говоря

да съчиняваме

обичам също думи
които за себе си говорят

тихо

така

танцувам аз
в следобеда:

в червено, като ромон

в един

такъв свободен летен
ден
в небето няма
синьо
защото слънцето е там

почакай

burn it blue
tonight
the bed will stay
but you will
fly away

in flames

"Y él es flama que se lleva
Y es un pájaro a volar
Y es un pájaro a volar
En la noche que se encendió
(...)
Luces del cielo"

Констатация

това не ми прилича още на моя блог