навярно

all I need

е някаква топлина

от шал камина чай

снега

сенаг

ганес

негас

гасне снега

денят

избухва
с очакван безмълвен
гръм
в стотици градове

в очакване на нови зъби

някои нощи не спя
по нощница с черно палто
пуша пуша
на стълбите

сутрин потеглям вървя по релсите
в посока София
после хващам влака за Пловдив

или

влизам рано
в "Шах, игри, табла"
кюмбето пуши ще се разпали
котка ме гледа от мекия стар
тапициран стол

заставам до нея
прави ми място
влиза жена изрусена
и с дълго и черно палто от кожа
висока
тя пуши
аз пуша
автобусът пристига
и тичаме

и все отивам някъде
все отивам някъде

а баба ми на дивана плете жилетка от вълна

a regular morning

Обух двата розови чорапа, този с райетата има дупка на палеца и черното палто сложих, раницата на рамо – напред в свежата утрин с дъжд, задрямал в локвите (аз не изхвърлям лесно чорапите си – дупката не прави един чорап непотребен, тя го прави даже доста потребен, защото постоянно ти напомня с лекото неудобство на босия палец, че имаш палец). И ето хей – изкачваме баира, аз и Коци към училището и изясняваме въпроса за облаците – това синьото нещо на небето ли са те, или бялото, или сивото, защото небето тази сутрин ни залива с цветове, стратосфери, кислород и всякакви химични елементи със средновековно звучене, а охлюви нехайно пълзят, локвата се помещава в следа от гумите на камион, калта е мокра.

Преди това синът ми каза: „Аз съм луд, мам. Знаеш, че лудите си имат свои начини.”, с което обоснова вземането на осем ролки тоалетна хартия на четиридневното зелено училище.

Държа да отбележа, че тази сутрин въздухът е свеж и хладен, напорист и влиза дълбоко в дробовете.

една вечер

се вмъкнах в спалнята,
която никой не използва
с мехурчетата въздух под тапетите
и напуканото стъкло на прозореца

легнах и гледах гледах
всички неща
не бяха мои

но ме гледаха топло
заспах без
да сънувам

сутринта не я помня

на върха на хълма

вятър в бутилката свири
март

Сега се сетих, че

преди години се метнах на колелото и изпих две-три халби бира в Рочестър, Кент. После шлях се из тихите улици, колелото бог знае що правеше през туй време, един млад англичанин откъсна за мен малко цвете, някакъв замък обхождах... Пътят обратно бе неясен, улицата - стръмна, но аз напредвах смело и само два пъти изгубих посоката. Сред ягодовите поля на Англия. Ех...

понеже

дъждът тихо пониква
в земята
аз в кафяв балтон
отпивам кафеена течност
сред голите клони
димът е невидим

а един филм
и една аудиокнига
в лаптопа спят

да кажем,
че три часа пристъпват на пръсти
денят спи
нехаен

римейк на секунда

всички движения произтичат
от свития на топка
стомах
протягам ръце
пръсти
назад
нещата са груби
и просто неща

тази секунда
няма нищо общо
с часовника

само дето е остра и тънка

детски напеви

Вечер, която ухае на стопен сняг и тъмнина, която гали погледа. Цигара паля на терасата и слушам как момиченца припяват:

" Когато бяхме какички -
червило и ...
...
Когато бяхме бабички -
плетки ....."

... и в квартал "Еленово" се върти всевечната женска съдба, и не й пука за феминизъм и 21 век, и миналото време, изпято от 10-годишни жени се върти като захапала опашката си змия.

стената

Ето тази стена в Истанбул пред мен застана, привечер, към 4 часа, докато търсех път към Мраморно море.
Море, чиято вода се плискаше ей така в краката ми или по-точно малко под тях:

Но да се върнем към стената. Ето я. Стената на Истанбул.

Всички епохи са тук, представени от камъни, тухли, стъпала, фаянсови плочки, предизборни плакати. В Истанбул времето, отминалото време съвсем естествено се усмихва, надзърта, или напротив, сгушва се да спи. Трябва само да забравиш за Света София, за Топкапъ Сарай също и да скиташ, да пиеш чай в магазините за килими, да говориш с хората... Да откриваш.

P.S. Синята джамия трябва да се види. Типичен пример как едно прекрасно място може да бъде омаскарено от тълите туристи.

какво търсят

и може би намират в блога ми - вдъхновена от late, проверявам:

„научни дефиниции на
софийски улици софийски улици
sivo i zeleno
преподавам английски

зелено + жълто =
доктор фостър тръгнал за глостър“

дъждът се сви

като коте в косите ми
и заспа.

Софийски улици, градинки

Вчера, скитайки из улиците на София, разбрах:
там има най-различни групи хора :)
И всяка има свой стандарт. Софийски бабички, чукнали си среща на пейка в градинка, пияници на съседните две пейки с кашон, в който не успях да видя какво има. Тийнейджъри на Попа, майка, която си събу обувките и предизвика неодобрението на десетгодишния си син... В Благоевград, както и във всеки не така голям град властва всеобщ стандарт - на поведение, граници и допустимости, език. Затова се шляя аз насам-натам из софийските улици и гледам и слушам!

Зелено-сиво, сиво-зелено, жълто

Очите на дъжда
непроницаеми
се впиват
в калдъръма.

Погледът по мен се стича.
Не продумвай.
Ще разсееш цветовете.

Макар че:

Калдъръмът е асфалт.
Дъждът -
измислица през август.

август, Мелник

Вървим нагоре, аз и Коци, през гората, по корени и камъни. Крепостта на Деспот Слав ни чака на някой връх на някой хълм и гръмотевици гърмят, а слънце грее, между дърветата се скитат вълци, може би и Баби Меци!

Нагоре, нагоре и само нагоре, все повече небе се вижда (и вълците са повече, и първи капки дъжд), накрая - ето това:

Пред нас - пропаст, пътеката се разделя на две, значи - следващия път ще търсим крепост пак!

На връщане:


... и малка кафява жаба в шахта.

инфузиядифузия

г
о о
!
щ р
е

тази нощ

звезди ще избуят като бодили

думи

аз не обичам
кратки стихотворения
и не обичам
дълги стихотворения

падам си
по думи

които
като шайка улични бандити
ме преследват

подпийнала компания
или пък стари баби на площада

да ме разказват
да им говоря

да съчиняваме

обичам също думи
които за себе си говорят

тихо

така

танцувам аз
в следобеда:

в червено, като ромон