...

тя

юни 10th, 2009 10:21

няма и боса

боса и няма

тя е око на глухарче

око на глухарче е тя

вятърът пита

пита вятърът

коя е тя

тя е коя

Posted in поезия by late(moon)

RSS 2.0

01

Lynn

юни 10th, 2009 11:58

тя е тази
която с времето
на стражари и апаши
играе

02

late

юни 10th, 2009 12:01

тя е тази
която
без
време и мисъл

пониква от ухото
на нищото

03

Lynn

юни 10th, 2009 12:10

тя е музика
която
в свят без звуци
живее

тя пее

04

Lynn

юни 10th, 2009 12:10

05

Lynn

юни 10th, 2009 12:16

ще я уплаша с вниманието си!

06

late

юни 10th, 2009 12:20

тя е нямо гърло
в което
риби пирани

строят замъци

тя никога не знае
как и защо

пее и пуши
в тишина от звуци

07

Lynn

юни 10th, 2009 12:40

тя целува Слънцето по носа
а с Луната говори за вещици

има белег от падане на крака
но обича да тича по камъни

08

late

юни 10th, 2009 12:43

тя винаги ухае
на дъжд

гръмотевиците нежно
галят ходилата й

09

Lynn

юни 10th, 2009 12:49

стъпва по пясък
следи не оставя

скорпиони за нея
дълго, дълго

разказват

10

late

юни 10th, 2009 12:51

тя потъва
в тъмни очи

устните й са
стълба за удавници

11

Lynn

юни 10th, 2009 13:24

тя изплува
от нечии устни

тя е думи насън
и усмивка наяве

12

late

юни 10th, 2009 13:36

тя е трън
в окото на времето

кожата й е хлъзгава
мека и топла

13

Lynn

юни 10th, 2009 13:51

никой не я познава
никой не я познава

тя е скритият кадър

във филма на Метро Голдуин Майер

Моето пътуване

Пристигнахме на автогарата в Битола в 3:30 през нощта. Премръзнали бяхме, уморени и не дотам щастливи - автобусът за Охрид беше след 3 часа. Макар и да си давахме бодър вид!



Единствената ни компания - около 70-годишен британец, по адрес на когото шофьорът изумено възкликна - "Тоя па хем е от Грета, хем от Британия!". Но не особено активна компания бе, тъй като легна на една пейка, снима се и заспа.

Тоалетната - любов от пръв поглед:

Топло посрещане с поувехнала роза! Това, което не снимах - една от онези стари дървени закачалки в ъгъла, със сламена шапка и вестник на нея...

А отвън - уредба, от която се лее хубава музика, в контраст на занемараната сграда.

to be continued...

daydream/mariposa

let me step
out of the balcony
walk gently on the green
of this young plum tree
it's May
I know I'll have to
come back
some time
it's May

сутрин в автобуса

Пътувам аз, часът е осем, да речем, и градският автобус е с поносима консистенция. Срещу мен - момиче на чиято тениска пише GaGa 2001, мъж към 60-те с надпис American Iron и други все подобни. Осъзнавайки, че и собствената ми тениска е с надпис (без да знам какъв, неясен), се питам: на рекламни табели ли ми приличат или на стоки с подвеждаща опаковка?

п.п. Не умея да поставям заглавия.

Мелник

Туристите искали Мелник да бъде самобитен. Не се сещам за английската дума за самобитен. Дали не е нещо между уникален и автентичен (authique :)))))? Моят Мелник е с двата кръчмо-ресторанта и хотела на Балкантурист, жегата, лятото, германците с раници, колелата и кебапчетата с питка хляб. Избата в Кордопуловата къща. Каква ли е тяхната туристическа самобитност...

?!? - сагата продължава

месец по-късно...

"Здравеите miss терзийска

аз отново ви пиша по въпроса със изпита аз вчера ходих до университета но неможах да ви открия

извинявам се за закаснението че ви пиша толкова късно бях зает през послединя месец и имах изпити и нямах жреме да се подготвя. Бих искал да ви попитам само на кои страници се намират думите които трябва да науча за изпита или ако нямате възмойност мога да доида до кабинета ви, само ако може да ми кажете по кое време мога да ви открия

благодаря ви предварително за отделеното време

аз отново ви пиша"

Вече дори не намира за нужно да спомене името си - "аз отново ви пиша" е най-вълнуващият начин за самоидентификация, на който съм попадала досега в дългия си и нелек живот!

п.п. Аз не съм филолог, нито филолок - агаполог съм!

the back side of life

Не познавам човек, който така често да изпада в абсурдни ситуации като моя милост. Противно на всякакъв здрав разум те ме привличат неудържимо, макар и да са много стресиращи. Обичам и да се губя. И се губя с лекота :).
Абсурдната ситуация е като тайна врата, която се отваря само за теб и виждаш, знаеш, че отвъд улицата има и друг свят...