30.3.09

тактика за оцеляване: ресторантьорите

Колкото и да е чудно, кризата се усеща и в България. Изглежда и в ресторантьорския бизнес са забелязали, защото вземат мерки! Те, обаче, не се изразяват в оптимизиране на съотношението цена:качество, което открай време е небалансирано, понеже понятието качество на обслужването има доста неясни параметри в България. Нововъведението е друго - ако не консумираш храна, просто те молят да напуснеш. Случи ми се два пъти в последните две седмици в две различни заведения, като първия път ми обясниха, че 3 часът е обедно време. Подборът на клиенти съществува не от вчера, при нас пак е в някаква изопачена форма (собственикът очевидно има право да гони тези, които не отговарят на "концепцията" му). И гротеската се изразява в това, че естествено, всичко е comme-il-faut, което ме навежда на мисълта, че българският потребител е мазохист.
Само за сравнение - когато в британски пъб си поръчах кафе в 3 следобед, не ме изгониха, защото не пия бира, а ми направиха безплатно кафе - казаха, че е необичайно някой да пие кафе в заведението им.
Разни хора, разни обичаи.

16.3.09

защо отидох в King's Lynn

Прекарах лятото и есента на 1997 година превивайки гръб над ягодовите поля в Англия. Някои от пътуванията ми в тази вълшебна страна разкриват интересни аспекти на туристическата мотивация и по-специално pull-факторите.

1. King's Lynn. Не съм сигурна, че някой друг е посетил това малко градче единствено заради името му. Хубаво е да си в град със същото име като твоето. А и това King's отпред!

2. Gloucester. Решителна роля в избора ми изигра стихчето от филма "Вчера" :

Доктор Фостър тръгнал за Глостър,
В поройния дъжд запътил се сам.
Но паднал в локва и цял се измокрил,
така и не стигнал дотам.

Самият Глостър (както и Кингс Лин) нищо особено не ми предложи, но пък пътуването беше невероятно - заваля дъжд, като по поръчка. Изместване на центъра на туристическото преживяване към пътуването, а не престоя. Лин тръгнала за Глостър!

3. Land's End. Просто не устоях на изкушението да видя края на Земята! Който се оказа британският рай на сърфистите. Но пък и отправна точка за мини пътешествия до свещени камъни от Бронзовата епоха (Men-an-Tol, например).

Какво ли не прави името!

п.п. Самоанализът не е най-добрият научен метод, но е толкова забавно!

P.S. I am an allocentric serendipitous FIT (free independent traveller). If most tourists were like me, tour operators would go bankrupt!

14.3.09

Децата

Идва време, когато децата не само задават най-добрите въпроси, но дават и най-добрите отговори на собствените си въпроси. Синът ми ме попита, "Какво да прави човек, ако е сам самичък сред пустинята?" и после добави: "Ще заплаче и ще пие сълзите си." Поезия в непоетична форма.

Не мога да се въздържа да представя и няколко негови рисунки на морска тематика:

8.3.09

негатив(но)

хайде (като в негатив)
черните звезди да изпопадат от небето
то пък да засвети

7.3.09

медената питка

замесих сутринта деня си

оставих го да втаса

по заник ще го опека

(и през нощта ще се търкулне
медената питка на съня ми)

27.2.09

Какво разбирате под "специалист"

В закона за научните степени и научните звания е упоменато, че:

"
Чл. 3. (1) Научни звания са:

а) асистент; научен сътрудник;

б) доцент; старши научен сътрудник II степен;

в) професор; старши научен сътрудник I степен.

(2) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание “преподавател”."

Ако студентите, на които преподавам английски, завършват образованието си със задължителен държавен изпит по английски език (и по-точно: английски за туристическата индустрия, т.е. специализиран английски), те специалисти ли са или неспециалисти? Защото никъде в закона не открих определение за това, що е специалист. И ако претендирам пред ръководството на университета за званието "асистент", а не "преподавател" (което ми е дадено по нечие хрумване) явно ще трябва да навлезем в един абсурден спор относно значението на думата "специалист". Нещо, което законът би трябвало да урежда.