в очакване на нови зъби

някои нощи не спя
по нощница с черно палто
пуша пуша
на стълбите

сутрин потеглям вървя по релсите
в посока София
после хващам влака за Пловдив

или

влизам рано
в "Шах, игри, табла"
кюмбето пуши ще се разпали
котка ме гледа от мекия стар
тапициран стол

заставам до нея
прави ми място
влиза жена изрусена
и с дълго и черно палто от кожа
висока
тя пуши
аз пуша
автобусът пристига
и тичаме

и все отивам някъде
все отивам някъде

а баба ми на дивана плете жилетка от вълна

защото

следобедът е лабиринт

и тайни стаи има

в които да подремнеш

накратко:

твърде много нощи
чаршафите ми бяха твърди
и не можех да се свия на кълбо.


сега ще тропам с новите обувки по ръба на юни
с тревичка в косата
и песен в уста

:)))))

a regular morning

Обух двата розови чорапа, този с райетата има дупка на палеца и черното палто сложих, раницата на рамо – напред в свежата утрин с дъжд, задрямал в локвите (аз не изхвърлям лесно чорапите си – дупката не прави един чорап непотребен, тя го прави даже доста потребен, защото постоянно ти напомня с лекото неудобство на босия палец, че имаш палец). И ето хей – изкачваме баира, аз и Коци към училището и изясняваме въпроса за облаците – това синьото нещо на небето ли са те, или бялото, или сивото, защото небето тази сутрин ни залива с цветове, стратосфери, кислород и всякакви химични елементи със средновековно звучене, а охлюви нехайно пълзят, локвата се помещава в следа от гумите на камион, калта е мокра.

Преди това синът ми каза: „Аз съм луд, мам. Знаеш, че лудите си имат свои начини.”, с което обоснова вземането на осем ролки тоалетна хартия на четиридневното зелено училище.

Държа да отбележа, че тази сутрин въздухът е свеж и хладен, напорист и влиза дълбоко в дробовете.

една вечер

се вмъкнах в спалнята,
която никой не използва
с мехурчетата въздух под тапетите
и напуканото стъкло на прозореца

легнах и гледах гледах
всички неща
не бяха мои

но ме гледаха топло
заспах без
да сънувам

сутринта не я помня

на върха на хълма

вятър в бутилката свири
март

Сега се сетих, че

преди години се метнах на колелото и изпих две-три халби бира в Рочестър, Кент. После шлях се из тихите улици, колелото бог знае що правеше през туй време, един млад англичанин откъсна за мен малко цвете, някакъв замък обхождах... Пътят обратно бе неясен, улицата - стръмна, но аз напредвах смело и само два пъти изгубих посоката. Сред ягодовите поля на Англия. Ех...