10.7.09

шест дребни неща, които ме радват

Поканена от Диди, ще се опитам да огранича грамадата от неща, които ме радват, до 6.
  1. Когато се събудя вкъщи, сама съм и не се сещам за нищо наложително за вършене. Да се размотавам.
  2. На терасата, да гледам как зреят сливите, с Дидка да обсъждаме нещата и да пием бира или кафе. Ние сме мъдри.
  3. В София, да скачам в първото превозно средство от обществения транспорт, което ми се мерне пред очите и да запрашвам в неизвестна посока, за ужас на всички, които ме чакат.Защото, когато се губиш със замах, трябва да споделиш преживяването!
  4. Да гледам седемгодишния ми син как спи.
  5. Локва, листа, хората по улиците, свят!
  6. Да се прибирам късно в топъл автобус, да си мисля колко ми е уютно и как шофьорът кара автобуса.
Май няма много хора, които да поканя :) late, Тодор, Мария и всички, на които им се пише по темата, заповядайте!
Публикувано от в
Етикети:

12 коментара:

  1. kyky-pyky10 юли 2009 г. в 19:42

    ААААА, тов с губенето - УЖАС !!!

    ОтговорИзтриване
  2. late10 юли 2009 г. в 21:25

    на мен пък точно "загубването със замах"
    страшно ми допадна :)
    локвите, листата, улиците,
    размотаването пък са част
    и от моите дребни неща,
    способни да ме зарадват. прибавям -
    особено усмихващото ме
    наблюдаване на изгряващата
    пълна луна - през прозореца ми,
    почти от леглото :), отмарящото
    потъване в себе си, походкте,
    жестовете, погледите, лицата
    на случайни минувачи, както и
    особено зареждащото ме напослредък
    обшлявайне на софийските булеварди и улици -

    в общи линии това е. щафетата
    да се поеме от който си поиска :)

    ОтговорИзтриване
  3. late10 юли 2009 г. в 21:28

    п. п. напоследък
    и обшляйване....

    дали пък клаиатурата ми
    вече не е за сменяване
    или просто
    трябва да си включа лампата?!

    :)

    ОтговорИзтриване
  4. kyky_pyky12 юли 2009 г. в 13:13

    То и аз се "радвам" на губенето, до момента, в който не ми се обади по телефона и : "Диди, не знам къде съм! Качих се на един трамвай, но той зави ... и сега съм някъде!" Косъма ми настръхва точно в този момент. Хубавото е, че винаги се намира, та да последват - цигари, кафета, цигари, кафета и много дърдорене и кикот.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен12 юли 2009 г. в 13:31

    Моята класация не стига до 6. Тази цифра е твърде голяма за мен и за моя малък свят, защото както изглежда нещата, които истински ме радват могат да бъдат сведени до 3-4, а именно:
    1) Природата - срещите с нея винаги ме зареждат независимо от времето, мястото и пространството ...
    2) Книгите - но не книгите изобщо, а само някои от тях. Онези, които могат да бъдат наречени книги-галактики. Те ме поглъщат и отвличат от далеч от родната планета Земя...
    3) Музиката - тази, която се среща с душата ми и установява контакт с нея...
    4) Усмивката - но не тази, която изписват устните (защото тя е манипулируема и често пъти лъжовна), а онази, която блести в очите... Обичам еднакво да я виждам както сред моите любими хора и приятели, така и сред напълно непознати. Няма значение в чии очи я виждам... просто имам нужда да знам, че я има ...
    Това е моята класация. Това са моите радосто-генераторчета.... :)))
    Мария

    ОтговорИзтриване
  6. Lynn's nest12 юли 2009 г. в 18:10

    забравих - сън!

    ОтговорИзтриване
  7. late13 юли 2009 г. в 7:37

    и дъжд - два вида:

    1. лек, кротък, почти тих.
    2. силен, хрупкав, примесен с гръмотевици.

    ммммммммммммммммм ))

    ОтговорИзтриване
  8. Lynn's nest13 юли 2009 г. в 11:14

    бос в дъжда да събираш черници до Висота. черни черници ли, бели ли бяха... хората бягат да се скрият :)

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен28 юли 2009 г. в 14:20

    Хей, благодаря много за поканата и аз да споделя моите дребни радости. Ще гонаправя през уикенда :)

    ОтговорИзтриване
  10. Ule10 август 2009 г. в 16:01

    1. Първата година
    2. Втората година...
    6. Шестата година с човекът, който безумно обичам!

    Не са дребни тез неща, умопомрачителни са :)

    ОтговорИзтриване
  11. Lynn's nest10 август 2009 г. в 18:07

    Хубава дума е "умопомрачителен"! :)

    ОтговорИзтриване
  12. Atanas Kitanov27 януари 2012 г. в 14:19

    Това с автобуса ми хареса. Как жадувам само за едно дълго пътуване с автобус и приятна компания.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)