30.6.10

накратко:

твърде много нощи
чаршафите ми бяха твърди
и не можех да се свия на кълбо.


сега ще тропам с новите обувки по ръба на юни
с тревичка в косата
и песен в уста

:)))))

21.4.10

a regular morning

Обух двата розови чорапа, този с райетата има дупка на палеца и черното палто сложих, раницата на рамо – напред в свежата утрин с дъжд, задрямал в локвите (аз не изхвърлям лесно чорапите си – дупката не прави един чорап непотребен, тя го прави даже доста потребен, защото постоянно ти напомня с лекото неудобство на босия палец, че имаш палец). И ето хей – изкачваме баира, аз и Коци към училището и изясняваме въпроса за облаците – това синьото нещо на небето ли са те, или бялото, или сивото, защото небето тази сутрин ни залива с цветове, стратосфери, кислород и всякакви химични елементи със средновековно звучене, а охлюви нехайно пълзят, локвата се помещава в следа от гумите на камион, калта е мокра.

Преди това синът ми каза: „Аз съм луд, мам. Знаеш, че лудите си имат свои начини.”, с което обоснова вземането на осем ролки тоалетна хартия на четиридневното зелено училище.

Държа да отбележа, че тази сутрин въздухът е свеж и хладен, напорист и влиза дълбоко в дробовете.

6.4.10

една вечер

се вмъкнах в спалнята,
която никой не използва
с мехурчетата въздух под тапетите
и напуканото стъкло на прозореца

легнах и гледах гледах
всички неща
не бяха мои

но ме гледаха топло
заспах без
да сънувам

сутринта не я помня

18.3.10

Сега се сетих, че

преди години се метнах на колелото и изпих две-три халби бира в Рочестър, Кент. После шлях се из тихите улици, колелото бог знае що правеше през туй време, един млад англичанин откъсна за мен малко цвете, някакъв замък обхождах... Пътят обратно бе неясен, улицата - стръмна, но аз напредвах смело и само два пъти изгубих посоката. Сред ягодовите поля на Англия. Ех...

27.2.10

понеже

дъждът тихо пониква
в земята
аз в кафяв балтон
отпивам кафеена течност
сред голите клони
димът е невидим

а един филм
и една аудиокнига
в лаптопа спят

да кажем,
че три часа пристъпват на пръсти
денят спи
нехаен

7.2.10

римейк на секунда

всички движения произтичат
от свития на топка
стомах
протягам ръце
пръсти
назад
нещата са груби
и просто неща

тази секунда
няма нищо общо
с часовника

само дето е остра и тънка

31.1.10

детски напеви

Вечер, която ухае на стопен сняг и тъмнина, която гали погледа. Цигара паля на терасата и слушам как момиченца припяват:

" Когато бяхме какички -
червило и ...
...
Когато бяхме бабички -
плетки ....."

... и в квартал "Еленово" се върти всевечната женска съдба, и не й пука за феминизъм и 21 век, и миналото време, изпято от 10-годишни жени се върти като захапала опашката си змия.

14.1.10

в ранна утрин, сред мъглата мисля...

...че искам пак да чета. да науча още един език (турски). не съм чела книги от 10 години и забравих какво означава.
Затова моля, някоя книга веднага да дойде при мен, да разгърне страници и да ме грабне...

Преди години четях постоянно, почти страстно :).
Четях, докато се хранех и ми отнемаше около час и половина да обядвам.
Отивах в библиотеката и обикалях дълго между лавиците, търсех и намирах...

След това започнах работа (нещо, което с ужас очаквах от години, ненормално ми се струва да прекарвам 80% от живота си в работа; а се занимавам точно с това, с което искам).

И ето ме сега - гледам виртуални ферми, чета само статии и книги от областта на туризма и проверявам тестове.

И другите книги не ми липсват, а имам нужда да ми липсват.

P.S. Утринта почти винаги е ранна :)

9.1.10

дори не знам какво заглавие

Вчера се наложи дядо ми, който е на 87 години (да е жив и здрав!) да отиде на лекар. Знаейки, че се чака в студени коридори сред кашлящи хора поне по два часа, за да бъдеш приет от джипито си, се опитах да действам смислено и разумно - обадих се да запазя час. Лекарката изумено ме попита - "Какъв час, аз не работя с часове!". След внимателно направеното ми предположение, че така биха се предотвратили до известна степен опашките пред кабинетите, а и все пак става въпрос за възрастен човек, тя изчурулика - "Няма проблем, няма проблем, идвайте,ще ви взема." "Взе ни" след два часа, естествено!

Садисти ли са личните лекари? Може би обичат пред кабинета им да се тълпят нещастни хора...

1.1.10

2010, първи януари

Събудих се в шест без десет, луната беше кръгла и бяла в прозореца и си представих приветстваната с гръм и животински крясъци нова година да пълзи срещу мен като плужек, голям бял плужек, натъпкан с очаквания.
Пуснах си стар американски филм със субтитри и заспах.