27.2.09

Какво разбирате под "специалист"

В закона за научните степени и научните звания е упоменато, че:

"
Чл. 3. (1) Научни звания са:

а) асистент; научен сътрудник;

б) доцент; старши научен сътрудник II степен;

в) професор; старши научен сътрудник I степен.

(2) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание “преподавател”."

Ако студентите, на които преподавам английски, завършват образованието си със задължителен държавен изпит по английски език (и по-точно: английски за туристическата индустрия, т.е. специализиран английски), те специалисти ли са или неспециалисти? Защото никъде в закона не открих определение за това, що е специалист. И ако претендирам пред ръководството на университета за званието "асистент", а не "преподавател" (което ми е дадено по нечие хрумване) явно ще трябва да навлезем в един абсурден спор относно значението на думата "специалист". Нещо, което законът би трябвало да урежда.

15.2.09

За зимата и лятото, за вятъра

Когато вятърът нахлува
под прозореца,
чиято рамка не е PVC
(горкият бук, къде ли раснал)
си мисля:

за червения пуловер, който лятото ми връща

и за:

Моята хубавица -
печка с жарава.
Хвърлям й цепеница
и я забравям.
(Н. Ризов)

За научните доклади и други научни работи

Преди няколко дни разглеждах сборник от доклади от международна конференция в Турция. След като изчетох десетки страници с дефиниции на културен туризъм и се дивях на библиографии, по-дълги от самите доклади, накрая - о, чудо - попаднах на една статия, дълга само страница и половина, в които бяха цитирани само четири източника. В рамките на този скромен обем, авторите поставяха проблема, съобщаваха за използваните методи, представяха и дискутираха резултатите. Четири параграфа бяха побрали почти цялата информация, която ми беше нужна. Сигурна съм, че повечето "учени" у нас ще изпаднат в искрен ужас от подобен минимализъм. Защото, кой знае защо, на почит е обемът, не съдържанието.

13.2.09

Квазери и Т.С. Елиът

Според един чудесен филм на National Geographic вселената бавно угасва. Така и не мога да асимилирам идеята за безкрайност. Но квазерите - най-могъщите черни дупки - са ми близки.
This is the way the world ends
This is the way the world ends
This is the way the world ends
Not with a bang but a whimper.
Макар че друго е имал предвид Елиът в The Hollow Men.

P.S. Страшно е когато и работната ти среда понякога предизвиква асоциация с The Waste Land.

9.2.09

Квартална естетика

Вчера дадох фотоапарата на сина си и го изпратих на лов за чудеса. Ето какво ми донесе след 5 минути:


Третата ми е любима - прилича на препечени кафеени зърна. Първата навява носталгични спомени за село (тор), втората е самотна. Последната е нежно разсеяна.

Живея в Благоевград. Около блока ми пасат крави, препускат коне и от време на време се щурат избягали прасета.

5.2.09

Пролет иде!

От дни усещам приближаващата пролет, напук на всичките ми грижи. Много се радвам, когато усещам сезоните, това е един от знаците, че сетивата ми не са закърнели. И понеже не ми повярваха за пролетта, направих тази снимка преди малко, за да имам осезаемо доказателство.
И се сещам за едно стихотворение на Кенет Уайт, казва се Април:


едно момиче в сини джинси
с бяла кърпа
е сред вятъра

хей, малката,хей!

Може и да не цитирам точно :)