От дни усещам приближаващата пролет, напук на всичките ми грижи. Много се радвам, когато усещам сезоните, това е един от знаците, че сетивата ми не са закърнели. И понеже не ми повярваха за пролетта, направих тази снимка преди малко, за да имам осезаемо доказателство.
И се сещам за едно стихотворение на Кенет Уайт, казва се
Април:
едно момиче в сини джинси
с бяла кърпа
е сред вятъра
хей, малката,хей!
Може и да не цитирам точно :)
Иде, иде. София ми се вижда приятен за живеене град.
ОтговорИзтриванеима и такива моменти...
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеП.п. Странни неща стават с Блогър напоследък. Гледам - този постинг има сума ти връзки към мои публикации, в които НЕ съм го линквала. По същия начин онзи ден под един мой постинг имаше линк към друг блог, а авторът и хабер си нямаше как е станало така...
ОтговорИзтриванеЕх, Кенет Уайт, на 14 се бях вманиачила по него, а майка ми и сестра ми решиха, че "Синият път" било неприлична книга и ми я скриха. След време ми я върнаха, ама...
ОтговорИзтриванеИ аз нищо не разбирам! Не съм премахвала първия ти коментар! Нали аз съм авторът...
ОтговорИзтриванеОткрила си Кенет Уайт още на 14?! Аз по-късно към 20, но още се връщам към него понякога... От известно време го търся на английски, но без успех, като изключим отделни стихотворения.
Аз съм авторът и аз си премахнах първия коментар, защото бях казала нещо излишно. А на Кенет Уайт ме открехна любимата ми учителка по литература, чела съм го малко и на френски (не колкото Борис Виан и Жак Превер), но на английски, не. Той не пишеше ли най-вече на френски?
ОтговорИзтриванеДа, пише повече на френски, но моят френски не е много добър :( Жак Превер , обаче, съм чела на френски (Paroles), домъкнах си книгата от Англия, когато бях на студентска бригада! Много хубава книга, старо издание, миришеше страхотно, взех я от антикварна книжарница :).
ОтговорИзтриванеИмах аз известни съмнения относно това кой е "авторът"! :)
П.п. Завиждам ти за учителката по литература!
ОтговорИзтриване