31.1.10

детски напеви

Вечер, която ухае на стопен сняг и тъмнина, която гали погледа. Цигара паля на терасата и слушам как момиченца припяват:

" Когато бяхме какички -
червило и ...
...
Когато бяхме бабички -
плетки ....."

... и в квартал "Еленово" се върти всевечната женска съдба, и не й пука за феминизъм и 21 век, и миналото време, изпято от 10-годишни жени се върти като захапала опашката си змия.

14.1.10

в ранна утрин, сред мъглата мисля...

...че искам пак да чета. да науча още един език (турски). не съм чела книги от 10 години и забравих какво означава.
Затова моля, някоя книга веднага да дойде при мен, да разгърне страници и да ме грабне...

Преди години четях постоянно, почти страстно :).
Четях, докато се хранех и ми отнемаше около час и половина да обядвам.
Отивах в библиотеката и обикалях дълго между лавиците, търсех и намирах...

След това започнах работа (нещо, което с ужас очаквах от години, ненормално ми се струва да прекарвам 80% от живота си в работа; а се занимавам точно с това, с което искам).

И ето ме сега - гледам виртуални ферми, чета само статии и книги от областта на туризма и проверявам тестове.

И другите книги не ми липсват, а имам нужда да ми липсват.

P.S. Утринта почти винаги е ранна :)

9.1.10

дори не знам какво заглавие

Вчера се наложи дядо ми, който е на 87 години (да е жив и здрав!) да отиде на лекар. Знаейки, че се чака в студени коридори сред кашлящи хора поне по два часа, за да бъдеш приет от джипито си, се опитах да действам смислено и разумно - обадих се да запазя час. Лекарката изумено ме попита - "Какъв час, аз не работя с часове!". След внимателно направеното ми предположение, че така биха се предотвратили до известна степен опашките пред кабинетите, а и все пак става въпрос за възрастен човек, тя изчурулика - "Няма проблем, няма проблем, идвайте,ще ви взема." "Взе ни" след два часа, естествено!

Садисти ли са личните лекари? Може би обичат пред кабинета им да се тълпят нещастни хора...

1.1.10

2010, първи януари

Събудих се в шест без десет, луната беше кръгла и бяла в прозореца и си представих приветстваната с гръм и животински крясъци нова година да пълзи срещу мен като плужек, голям бял плужек, натъпкан с очаквания.
Пуснах си стар американски филм със субтитри и заспах.