8.12.09

стената

Ето тази стена в Истанбул пред мен застана, привечер, към 4 часа, докато търсех път към Мраморно море.
Море, чиято вода се плискаше ей така в краката ми или по-точно малко под тях:

Но да се върнем към стената. Ето я. Стената на Истанбул.



Всички епохи са тук, представени от камъни, тухли, стъпала, фаянсови плочки, предизборни плакати. В Истанбул времето, отминалото време съвсем естествено се усмихва, надзърта, или напротив, сгушва се да спи. Трябва само да забравиш за Света София, за Топкапъ Сарай също и да скиташ, да пиеш чай в магазините за килими, да говориш с хората... Да откриваш.

P.S. Синята джамия трябва да се види. Типичен пример как едно прекрасно място може да бъде омаскарено от тълите туристи.

2 коментара:

  1. Колко грозно изглежда втората снимка на фона на първата ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Не, втората е прекрасна. Нали хората уж търсели автентичност? Трънци и опинци.

    ОтговорИзтриване