един миг, в който

вятър се свива в корема
миглите цепят погледа
мрак напира през устните
ако можеш
кажи

…

поеми въздух
дъбоко
събуди вятъра
очите цепят миглите
пак

в отговор на late

не те послушах
изпуших
сватбената си рокля
днес

воалът
сив се рее
във форми най-различни
тишина
вещае

тежката дума
все още
пада
.
.
.
пада
и тлее

хубава фигурка се получи :) като малка китайка с разперени ръце

Балканите

Ако нещо може да обедини Балканите, това е музиката. Съберете заедно черногорци, сърби, българи, хървати и оркестър - само след 10 минути трудно ще различите кой от каква националност е. Само не трябва да се допускат паузи, в които да се спори песента българска ли е, македонска ли е, каква е... Ето една, която е народна песен в поне пет държави :)

И също: открих една много хубава и много тъжна песен от Босна.

Mariza

Mariza

защо ли

в тиха нощ и късен час
си мисля
за черен бръмбар който
с краката нагоре
гърба надолу
виси
от паяжина

Моето пътуване 2

Изкушаващо е да кажеш: "Пътуването е мозайка". От впечатления, емоции. Споменът за пътуването, имам предвид. Мозайката, обаче, си стои наредена и вековна, ако материалът и изработката са добри. Не и моите спомени в насипно състояние. Да ги изтърся:

Автобусът Битола-Охрид. Заспивам, Гери ме сръчква, пак заспивам, вали, студено е, не мога да затворя прозорчето, "Машка рака требва!", после успявам и "Юнак е била, юнак"! С ударение на първата сричка. Горда съм и се усмихвам. А седалката до мен и Гери с нея се местят наляво-надясно на всеки завой.

В Македония съм. Очаквам да чуя езика на баба ми от Виногради, баба Линка. Не се разбираме със сервитьора. Не разбирам добре хората и те не ме разбират. Не се и опитвам да говоря македонски, да бъда разбрана. Още не знам какво предизвика този културен шок - едно от най-големите ми удоволствия е да говоря или да опитвам да се разбера на чужд език. Предполагам не възприемам македонския като чужд :)

Една сутрин видях себе си да върви по брега на езерото в червено-черна рокля до глезените и забрадка. Не се снимах, стори ми се кощунствено. Очакваше ме пътуване с кораб! До манастир.

И после корабът се носи, аз пия бира и изгарям от слънцето, а не знам, че изгарям, а корабът се носи и песни се пеят и наколни жилища някакви в далечината, дето ги сънувам от години, но силно слънце, корабът пътува без мен някак...

Накрая си купих много перли от охридски миди, истински перли, и някой ден ще ги окича всичките!

някъде към обед

бурен вятър прах
и слънце

погледът ми отлетя