Моето пътуване 2

Изкушаващо е да кажеш: "Пътуването е мозайка". От впечатления, емоции. Споменът за пътуването, имам предвид. Мозайката, обаче, си стои наредена и вековна, ако материалът и изработката са добри. Не и моите спомени в насипно състояние. Да ги изтърся:

Автобусът Битола-Охрид. Заспивам, Гери ме сръчква, пак заспивам, вали, студено е, не мога да затворя прозорчето, "Машка рака требва!", после успявам и "Юнак е била, юнак"! С ударение на първата сричка. Горда съм и се усмихвам. А седалката до мен и Гери с нея се местят наляво-надясно на всеки завой.

В Македония съм. Очаквам да чуя езика на баба ми от Виногради, баба Линка. Не се разбираме със сервитьора. Не разбирам добре хората и те не ме разбират. Не се и опитвам да говоря македонски, да бъда разбрана. Още не знам какво предизвика този културен шок - едно от най-големите ми удоволствия е да говоря или да опитвам да се разбера на чужд език. Предполагам не възприемам македонския като чужд :)

Една сутрин видях себе си да върви по брега на езерото в червено-черна рокля до глезените и забрадка. Не се снимах, стори ми се кощунствено. Очакваше ме пътуване с кораб! До манастир.

И после корабът се носи, аз пия бира и изгарям от слънцето, а не знам, че изгарям, а корабът се носи и песни се пеят и наколни жилища някакви в далечината, дето ги сънувам от години, но силно слънце, корабът пътува без мен някак...

Накрая си купих много перли от охридски миди, истински перли, и някой ден ще ги окича всичките!