Моето пътуване

Пристигнахме на автогарата в Битола в 3:30 през нощта. Премръзнали бяхме, уморени и не дотам щастливи - автобусът за Охрид беше след 3 часа. Макар и да си давахме бодър вид!



Единствената ни компания - около 70-годишен британец, по адрес на когото шофьорът изумено възкликна - "Тоя па хем е от Грета, хем от Британия!". Но не особено активна компания бе, тъй като легна на една пейка, снима се и заспа.

Тоалетната - любов от пръв поглед:

Топло посрещане с поувехнала роза! Това, което не снимах - една от онези стари дървени закачалки в ъгъла, със сламена шапка и вестник на нея...

А отвън - уредба, от която се лее хубава музика, в контраст на занемараната сграда.

to be continued...