един миг, в който

вятър се свива в корема
миглите цепят погледа
мрак напира през устните
ако можеш
кажи

…

поеми въздух
дъбоко
събуди вятъра
очите цепят миглите
пак

в отговор на late

не те послушах
изпуших
сватбената си рокля
днес

воалът
сив се рее
във форми най-различни
тишина
вещае

тежката дума
все още
пада
.
.
.
пада
и тлее

хубава фигурка се получи :) като малка китайка с разперени ръце

Балканите

Ако нещо може да обедини Балканите, това е музиката. Съберете заедно черногорци, сърби, българи, хървати и оркестър - само след 10 минути трудно ще различите кой от каква националност е. Само не трябва да се допускат паузи, в които да се спори песента българска ли е, македонска ли е, каква е... Ето една, която е народна песен в поне пет държави :)

И също: открих една много хубава и много тъжна песен от Босна.

Mariza

Mariza

защо ли

в тиха нощ и късен час
си мисля
за черен бръмбар който
с краката нагоре
гърба надолу
виси
от паяжина

Моето пътуване 2

Изкушаващо е да кажеш: "Пътуването е мозайка". От впечатления, емоции. Споменът за пътуването, имам предвид. Мозайката, обаче, си стои наредена и вековна, ако материалът и изработката са добри. Не и моите спомени в насипно състояние. Да ги изтърся:

Автобусът Битола-Охрид. Заспивам, Гери ме сръчква, пак заспивам, вали, студено е, не мога да затворя прозорчето, "Машка рака требва!", после успявам и "Юнак е била, юнак"! С ударение на първата сричка. Горда съм и се усмихвам. А седалката до мен и Гери с нея се местят наляво-надясно на всеки завой.

В Македония съм. Очаквам да чуя езика на баба ми от Виногради, баба Линка. Не се разбираме със сервитьора. Не разбирам добре хората и те не ме разбират. Не се и опитвам да говоря македонски, да бъда разбрана. Още не знам какво предизвика този културен шок - едно от най-големите ми удоволствия е да говоря или да опитвам да се разбера на чужд език. Предполагам не възприемам македонския като чужд :)

Една сутрин видях себе си да върви по брега на езерото в червено-черна рокля до глезените и забрадка. Не се снимах, стори ми се кощунствено. Очакваше ме пътуване с кораб! До манастир.

И после корабът се носи, аз пия бира и изгарям от слънцето, а не знам, че изгарям, а корабът се носи и песни се пеят и наколни жилища някакви в далечината, дето ги сънувам от години, но силно слънце, корабът пътува без мен някак...

Накрая си купих много перли от охридски миди, истински перли, и някой ден ще ги окича всичките!

някъде към обед

бурен вятър прах
и слънце

погледът ми отлетя

...

тя

юни 10th, 2009 10:21

няма и боса

боса и няма

тя е око на глухарче

око на глухарче е тя

вятърът пита

пита вятърът

коя е тя

тя е коя

Posted in поезия by late(moon)

RSS 2.0

01

Lynn

юни 10th, 2009 11:58

тя е тази
която с времето
на стражари и апаши
играе

02

late

юни 10th, 2009 12:01

тя е тази
която
без
време и мисъл

пониква от ухото
на нищото

03

Lynn

юни 10th, 2009 12:10

тя е музика
която
в свят без звуци
живее

тя пее

04

Lynn

юни 10th, 2009 12:10

05

Lynn

юни 10th, 2009 12:16

ще я уплаша с вниманието си!

06

late

юни 10th, 2009 12:20

тя е нямо гърло
в което
риби пирани

строят замъци

тя никога не знае
как и защо

пее и пуши
в тишина от звуци

07

Lynn

юни 10th, 2009 12:40

тя целува Слънцето по носа
а с Луната говори за вещици

има белег от падане на крака
но обича да тича по камъни

08

late

юни 10th, 2009 12:43

тя винаги ухае
на дъжд

гръмотевиците нежно
галят ходилата й

09

Lynn

юни 10th, 2009 12:49

стъпва по пясък
следи не оставя

скорпиони за нея
дълго, дълго

разказват

10

late

юни 10th, 2009 12:51

тя потъва
в тъмни очи

устните й са
стълба за удавници

11

Lynn

юни 10th, 2009 13:24

тя изплува
от нечии устни

тя е думи насън
и усмивка наяве

12

late

юни 10th, 2009 13:36

тя е трън
в окото на времето

кожата й е хлъзгава
мека и топла

13

Lynn

юни 10th, 2009 13:51

никой не я познава
никой не я познава

тя е скритият кадър

във филма на Метро Голдуин Майер

Моето пътуване

Пристигнахме на автогарата в Битола в 3:30 през нощта. Премръзнали бяхме, уморени и не дотам щастливи - автобусът за Охрид беше след 3 часа. Макар и да си давахме бодър вид!



Единствената ни компания - около 70-годишен британец, по адрес на когото шофьорът изумено възкликна - "Тоя па хем е от Грета, хем от Британия!". Но не особено активна компания бе, тъй като легна на една пейка, снима се и заспа.

Тоалетната - любов от пръв поглед:

Топло посрещане с поувехнала роза! Това, което не снимах - една от онези стари дървени закачалки в ъгъла, със сламена шапка и вестник на нея...

А отвън - уредба, от която се лее хубава музика, в контраст на занемараната сграда.

to be continued...