1. King's Lynn. Не съм сигурна, че някой друг е посетил това малко градче единствено заради името му. Хубаво е да си в град със същото име като твоето. А и това King's отпред!
2. Gloucester. Решителна роля в избора ми изигра стихчето от филма "Вчера" :
Доктор Фостър тръгнал за Глостър,
В поройния дъжд запътил се сам.
Но паднал в локва и цял се измокрил,
така и не стигнал дотам.
Самият Глостър (както и Кингс Лин) нищо особено не ми предложи, но пък пътуването беше невероятно - заваля дъжд, като по поръчка. Изместване на центъра на туристическото преживяване към пътуването, а не престоя. Лин тръгнала за Глостър!
3. Land's End. Просто не устоях на изкушението да видя края на Земята! Който се оказа британският рай на сърфистите. Но пък и отправна точка за мини пътешествия до свещени камъни от Бронзовата епоха (Men-an-Tol, например).
Какво ли не прави името!
п.п. Самоанализът не е най-добрият научен метод, но е толкова забавно!
P.S. I am an allocentric serendipitous FIT (free independent traveller). If most tourists were like me, tour operators would go bankrupt!
3. Land's End. Просто не устоях на изкушението да видя края на Земята! Който се оказа британският рай на сърфистите. Но пък и отправна точка за мини пътешествия до свещени камъни от Бронзовата епоха (Men-an-Tol, например).
Какво ли не прави името!
п.п. Самоанализът не е най-добрият научен метод, но е толкова забавно!
P.S. I am an allocentric serendipitous FIT (free independent traveller). If most tourists were like me, tour operators would go bankrupt!
Напомни ми как преди три години отидох до Аликанте. Бях на един курс в курортно селище на 50-тина километра от там. Планът ми беше да отида до съседния град Бенидорм с автобус, да де, ама не намерих спирката, тръгнах по магистралата и когато се усетих, бях извън града. И си казах - Бенидорм е на 4-5 километра, колко му е. Та вървя си аз по магистралата и край мен минават тирове с бясна скорост. Вървя час, вървя два - няма Бенидорм. Аз май бях тръгнала по някаква обиколна магистрала. После Бенидорм се появи, ама аз пропуснах две отбивки, защото мислех, че магистралата ще влезе в града. Като схванах, че няма изгледи да влезе, свих по една отбивка и влязох в града. Питах за автогара, но се оказа, че гарата била наблизо. Качвам се на влака и питам кога да сляза за Аликанте, един чичко ми каза, че има време и ще ми каже. По едно време вика - тук трябва да слезеш и да се качиш на друг влак. Аз се уплаших - сама, някъде в Испания, а някакъв мъж ме кара да слизам от влака. Пък и испански не знам хич. Слязох, онзи ме качи на друг влак, по някое време слезе и аз се успокоих. Качи се момиче, което беше почти двойничка на Пенелопе Круз. Седи си срещу мен и аз си казвам - каква латиноамериканска хубост. Дойде Аликанте, слязох от влака и тази взе, че ме заговори. Оказа се... румънка, работеща в Аликанте. Дори ме поразходи малко из града. После, понеже умирах от глад, намерих ресторантче, което да изглежда испанско и западнало и в него имаше една жена, която приличаше на стара проститутка от разказ на Маркес. Ядох голямо парче риба в метална чиния. После тръгнах да се разхождам, купих си една пола, а продавачът налиташе да ме целува, платих и избягах. После купих малко други подаръци, после попаднах на най-приятното място в Аликанте (крайбрежната алея) и вече трябваше да си ходя, а автобусът, на който се качих, ме закара... директно до хотела ми. А вечерта в хотела имаше купон и припаднах, докато танцувам (тоест - докато се въртя с новата пола, за да ме снимат), но бях толкова щастлива. По-невероятно преживяване не съм имала.
ОтговорИзтриванеТа постът ти ми напомни моето ходене до Аликанте, защото аз се замъкнах до там сама най-вече заради стихотворение на Жак Превер.