30.3.09

тактика за оцеляване: ресторантьорите

Колкото и да е чудно, кризата се усеща и в България. Изглежда и в ресторантьорския бизнес са забелязали, защото вземат мерки! Те, обаче, не се изразяват в оптимизиране на съотношението цена:качество, което открай време е небалансирано, понеже понятието качество на обслужването има доста неясни параметри в България. Нововъведението е друго - ако не консумираш храна, просто те молят да напуснеш. Случи ми се два пъти в последните две седмици в две различни заведения, като първия път ми обясниха, че 3 часът е обедно време. Подборът на клиенти съществува не от вчера, при нас пак е в някаква изопачена форма (собственикът очевидно има право да гони тези, които не отговарят на "концепцията" му). И гротеската се изразява в това, че естествено, всичко е comme-il-faut, което ме навежда на мисълта, че българският потребител е мазохист.
Само за сравнение - когато в британски пъб си поръчах кафе в 3 следобед, не ме изгониха, защото не пия бира, а ми направиха безплатно кафе - казаха, че е необичайно някой да пие кафе в заведението им.
Разни хора, разни обичаи.

7 коментара:

  1. Хмда, единия път май си го спомням, защото и двете ни изгониха... No Swing anymore :-(.

    ОтговорИзтриване
  2. накрая няма да има къде една бира да изпия :(

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, явно никога няма да престанат да те гонят от разни заведения - хихихихихи. Аз пък нямам 18...

    ОтговорИзтриване
  4. Освен да пръснем мълвата за това страхотно обслужване...

    Като за начало може тук-> http://www.client.bg/

    Тия си плачат за оплакване в Комисията за защита на потребителите, данъчното и ХЕИ.

    ОтговорИзтриване
  5. Нали! И на мен първата ми мисъл беше за въпросната комисия и ако още веднъж ми се случи ще жертвам време и усилия.

    ОтговорИзтриване
  6. О, в българските ресторанти са ми се случвали такива приключения... :)

    Най-досадният номер е да носят поръчката ястие след ястие без оглед дали на всички клиенти на масата е донесено. Така някои от хората се нахранват (или си гледат гладно манджата), докато другите си чакат своето. И на никой сервитьор не му прави ни най-малко впечатление това разминаване. Казват: ами да ми бяхте казали, че искате едновременно да ви носим ястията.

    ОтговорИзтриване
  7. Да, това, което на мен ми се струва тревожно е, че рядко някой протестира, т.е. подобна практика се приема за нормална. А има и нещо, което май е по-лошо. Аз преподавам английски на студенти по туризъм. Една от темите ни е "Как да се справяме с оплаквания". До тази година оставях нещата на чисто езиково ниво, докато не ми хрумна в една симулирана ситуация да вметна, че каквото и да решим да предприемем, важното е да бъдем учтиви и да остваим добро впечатление у клиента. Отговорът беше "Ама те понякога си го просят!". Последваха примери като: "Един човек ми се оплака, че нямало хартия в тоалетната.", "Климатикът в конферентната зала не работел, аз какво да направя.", като според тях било безобразно хорта да се оплакват от подобни неща. Много време ми трябваше, за да ги убедя, че това е изцяло погрешен подход към същността на туристическата индустрия и обслужването въобще! Та страшното е, че подготвяме туристически кадри, които знаят добре английски и други необходими неща най-веротно също, но смятат за нагло клиентът да изрази неудовлетворение. Качеството на обслужване продължава да е сред големите проблеми на българския туризъм. Както се изрази един британец, собственик на хотел в Банско, "Ако на работното си място българите демонстрираха и една стотна от гостоприемството, с което ви посрещат у дома си, проблеми нямаше да има."

    ОтговорИзтриване