Вървим нагоре, аз и Коци, през гората, по корени и камъни. Крепостта на Деспот Слав ни чака на някой връх на някой хълм и гръмотевици гърмят, а слънце грее, между дърветата се скитат вълци, може би и Баби Меци!
Нагоре, нагоре и само нагоре, все повече небе се вижда (и вълците са повече, и първи капки дъжд), накрая - ето това:
Пред нас - пропаст, пътеката се разделя на две, значи - следващия път ще търсим крепост пак!На връщане:
... и малка кафява жаба в шахта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар